1

Винаги ми е било интересно защо хората се доверяват толкова много? Вярват сляпо на почти всичко. Въпреки, че това прави света малко по-забавен. Като например девойката от снощи. Малко пофлиртувах с нея. Играех си с косата ‘и. Усмихвах се. Гледах я в очите. Тези невероятни сини очи. Очи, които поглъщаха всичко жадно. Очи, в които имаше толкова много живот. Прегърнах я и я заведох в къщата ми. Тя не отказа. Беше малко прекалила с алкохола. Както всички в дискотеката. Качих я в стаята си. Тя ме бутна не леглото и се нахвърли върху мен. Целуваше ме със страст, каквато не ми беше демонстрирана до сега. Усещах ударите на сърцето ‘и. Бяха толкова на често… Вече не издържах. Трябваше да я имам. И го направих. Отново. Както и преди. Бавно. Внимателно. Всичко това е игра за мен. Различна нощ, различно място, различно момиче. Де да имах шанса да изживея всичко отново… Със всяко момиче.. Но за съжаление не мога.
В момента отивам на концерт в Ню Орлеанс. Някаква световно-известна група. Може и да е такава… За пръв път чувам за нея. Но групата няма значение. Важното е да намеря подходяща девойка. Оглеждам тълпата. Хм… Не мога да харесам никоя. Всички са толкова… еднакви. Момент… Видях нещо, което се различава. Да… Ето я и нея. Перфектното момиче – червена коса, зелени очи, сладка усмивка, прекрасно изваяно тяло… Идеална е… Само ако можех да изпитвам някакви реални чувства… Може би щях да се влюбя в нея. Но това в момента няма никакво значение. Трябва да я имам. Отивам при нея. Поглеждам я и тя отръща на погледа ми. Усмихва се. Това е хубав знак. Може би ще успея. Заговарям я. Тя започва да говори по някаква тема. Дори не я слушам. Не ми и трябва. Важното е само да я убедя да си тръгне с мен. Думите и цената са без значение. Господи, толкова е красива, нежна и изпълнена с живот… Иска ми се и аз да бях така… Нямам търпение да почувствам тази нежна кожа… Казвам ‘и, че е невероятно красива. Тя се усмихва и се изчервява. Свежда поглед към земята. След секунда отново ме поглежда. Хващам ръката ‘и, уж неволно. Никаква съпротива. Докато в един момент не започва малко по малко да бяга. Хах… Поредната игра. Тръгвам след нея. Минавам покрай различни хора. Но никой не може да ме заинтригува. Не и докато тя е наоколо. Настигам я и я прегръщам. Вдигам я като дете и тръгвам към апартамента ми. Тя изглежда доволна от този факт. Поставям я на леглото. Тя ме хваща и ме издърпва върху себе си. Искам я…. Не мога повече. Трябва да я имам. Но знам, че трябва да почакам. Бавно прокарвам пръсти през косата ‘и. Приближавам устните си до нейните, но не я целувам. Знам, че това ще я побърка и ще я накара да ме иска все повече и повече. И това е факт. Целувките ‘и зачестяват. Придърпва ме все по-близо до себе си. Край. Не мога повече. Целувам устните ‘и. Брадичката. Врата…. И я захапвам. Усещам как кръвта се стича директно в устата ми. Върховното чувство. Невероятно блаженство. Или най-просто казано – храна… Това чаках цял ден. И сега най-после го имам.. По дяволите кръвта ‘и свърши… Сега ще трябва да скрия трупа и да намеря някоя друга… Понякога наистина е трудно да намериш някой от своя пол, който да задоволи нуждите ти… Е, може би някой ден ще намеря такава девойка… До тогава просто ще се забавлявам с останалите заблудени души…